ЧЕСТО ЗА ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ

Какво е детско–юношеско  психологическо консултиране

Детско – юношеското психологическо консултиране засяга отделните възрасти, техните  характеристики и специфичните за тях затруднения. Психологическата работа подпомага децата и подрастващите във всички сфери от тяхното социално, емоционално и интелектуално развитие.

Как да разберем, че детето  ни има нужда от психологическа подкрепа

При травматични преживявания – загуба на близки, загуба на домашни любимци, инциденти, развод, заболявания

При внезапна промяна на поведението на детето без видими причини – напржение, изолация, агресия, автоагресия

При внезапна промяна на общия емоционален статус на детето – резки смени на настроението, избухливост, депресивност

При проблеми свързани с ученето – спадане на успеха, отсъствия от училище, затруднения при учене, отказ от учене

Как се избира най-подходящата стратегия за работа с деца и тийнейджъри

Провежда се консултация с родителите за определяне на затрудненията и възможните причини за тяхното възникване. Обсъждат се моделите за справяне, които родителят прилага и при необходимост се надграждат или коригират. При работа с деца или тинейджъри се изследва ресурса, с който те  разполагат като силните страни се използват за развиване на по-слабите.

детска психология

Някои от най-често поставяните въпроси от родители:

 Ако детето ми трябва да посети психолог значи ли това, че то има психични проблеми?

НЕ!  Психологическата работа подпомага децата в тяхното развитие и усъвършенстване и съдейства за промяна на неефективните модели на личността с ефективни такива. Посещението при психолог не означава, че детето е по-различно от другите. Това е отговорна стъпка от страна на родителя и е  вид инвестиция в бъдещето на детето.

   Може ли психологът да настрои детето ми срещу мен, тъй като с майка му/ баща му сме в развод?

Категорично НЕ! Фокусът на работа с подобна проблематика е да се подкрепи   детето да отработи съпътствщите емоции и да преодолее ситуацията с възможно най-малко щети върху развитието на личността му.

Аз ли съм виновена/виновн за проблемите с детето ми?

ДА  за онова, което съзнателно правите, а знаете, че не трябва и  това дава лош пример на детето Ви (вербална и физическа агресия, нецензурни думи и жестове, некотролируеми емоции, злоупотреба)

НЕ, когато поведение Ви е искрено  мотивирано от грижа и любов към детето, правите най-доброто на което сте способни, но въпреки това  не постигате желания успех ( работна ангажираност, която ограничава времето, което което искате да отделите на детето си)