Защо Децата Лъжат?
Всеки от нас като отговорен родител полага усилия всеки ден да учи детето си на най-висшите човешки ценности. Любовта, състраданието, честността и уважението са само част от моралните норми, на които учим децата си. И когато почти започваме да вярваме, че сме успели, един ден разбираме, че детето ни лъже. Първият път не обръщаме внимание – „Изми ли си зъбите?“- питаме ние и след един твърд положителен отговор – „Дааа!“- изненадващо установяваме, че четката е суха, а пастата е пак е там, където сме я оставили последния път. Тогава си казваме, че вероятно детето се е заблудило или го оправдаваме, че е забравило, и в крайна сметка се успокояваме, че не е кой знае какво. Докато един ден го направи пак. И после пак – че няма домашно за утре, че братчето му е виновникът за надрасканата с маркер стена, че си изяжда плодовете, които слагаме с обяда му, че не знае кой е счупил любимата вещ на сестра му и така, докато премине на следващото ниво, в което категорично заявява, че не е обидил съученика си, докато са играели футбол и в никакъв случай не е удрял никого, за това, че са му взели химикала, без да го попитат. Но защо, всъщност, детето ни лъже?
Детето ни лъже, защото иска да избегне последиците.
Първо и най-важно условие е децата да се чувстват в безопасност, когато ни казват истината. Затова ние трябва да им осигурим спокойна и сигурна среда – „Знаеш ли, наистина искам да знам какво се случи. Ще ми кажеш ли какво точно стана, или ще ми кажеш измислената история?“, или пък „Разкажи ми точно какво се случи. Сигурна съм, че всичко това има някакво обяснение!“. Това оставя усещане у детето за сигурност и безопасност и е много по-вероятно детето да каже истината.
Детето ни лъже, защото иска да ни предпази да не бъдем разочаровани и тъжни, когато разберем какво е направило или не е направило.
Това обикновено се случва, когато използваме фрази като: „Какво, пак ли?“ или „Как бих могла да ти вярвам отново?“, „Изключително съм разочарована от теб“, „ Никога не съм предполагала, че може да постъпиш така“. Можем да изчетем цяла лекция за това колко е важно доверието, но то е нещо, което първо ние трябва да демонстрираме и след това да го очакваме от децата си. Реакции като: „Вероятно имаш своята причина да скриеш истината, но бих искала да ми се довериш.“ или „Бих искала да споделиш защо ти е нужно да лъжеш?“, са много по-подходящи за изграждане на взаимно доверие.
Детето ни лъже, защото изследва своите и нашите граници
Във възрастта от 3 до 5 години децата започват по-осъзнато да изследват света, да експериментират и да проявяват креативност. Все по-често започват да осъзнават поведението и емоциите на другите и все повече се вълнуват от въпроса „Какво ще стане ако…?“ Любопитството и изобретателността са нормална част от психо-социалното развитие на детето.
Детето ни лъже, защото има нужда от внимание
Всяко поведение на детето отразява някава негова вътрешна потребност. Ако то има нужда да бъде забелязано, то тогава може да прибегне до действия ,с които цели да привлече внимание често по неподходящ начин. Това поведение е характерно за детето, което казва, че е било ударено на площадката от друго дете или че е било обидено от учителката, защото знае, че така мама и татко ще му съчувстват, а може би и ще му купят сладолед, ще му отпуснат екстра време на компютъра или пък ще го оставят да играе на площадката до късно. Това се явава силен стимул за детето да прибегне към изопачаване на истината. Подходящи въпроси в тези ситуации са: „Бих искала да знам от какво имаш нужда?“, „Мога ли да направя нещо за теб“, „Знаеш, че можеш да ми кажеш всичко“.
Най – голямата грешка, която ние родителите можем да допуснем, е да заложим „капан“ на детето, за да го хванем в лъжа. Това става, когато питаме детето нещо, което ние вече знаем. Например: „Как беше днес в училище?“, „Я пак си помисли!“ или „Имаш ли да ми казваш нещо?“.
В подобна ситуация детето ясно разбира, че е загазило и първата стратегия, която предприема е да се опита да скрие истината. Така ние демонстрираме, че не се интересуваме от истината, а само от това да хванем детето в лъжа.
Добави коментар