Личностно Развитие
Знаете ли, че дървото расте в две посоки едовременно – надолу и нагоре. При растежа си надолу то образува кореновата система, а при разтежа си нагоре образува клони, разклонения, листа и плодове. Ако обърнем внимание на корените на дървото, ще забележим, че те са почти идентични с клоните и разклоненията, тоест частта на дървото под земята е много сходна с частта на дървото над земята. Когато семената попаднат в почвата, те се намират в условия на тъмнина и съпротивление. За да пуснат своите корени, семената трябва да се преборят със съпротивлението на почвата, за да могат да продължат развитието си. Когато частта от дървото, която расте нагоре, към небето, пробие повърхността, тя няма повече съпротивление. Ако дървото не е способно да расте надолу, то то не може да расте и нагоре. Това е природата на живота.
Ние, хората, като част от тази природа, не бихме могли да живеем по различен принцип. За да можем да се развиваме успешно, трябва да имаме здрави корени – в семейството, в обществото, в ценностите. В природата преди нещо да отиде нагоре, трябва да слезе надолу. Човешката психика се базира на същия принцип. Дълбочината и здравината на корените определят човека, неговата личност, характера му и начина, по който ще си взаимодейства със света и хората. Развитието и израстването често е свързано с преодоляване на препятствия, много от които се коренят в нашите навици, мислене, убеждения и нагласи. Когато тези убеждения и нагласи са ограничаващи, мисленето предимно негативно, а навиците не водят към градация, то развитието и израстването става невъзможно. Ако в нашето съзнание цари емоционален хаос, душата ни изпитва неудовлетворение, преживяваме вътрешни конфликти, които често имат и външен израз, то това неминуемо се превръща в съпротивление и ограничава развитието ни както във вътрешен, така и във външен план. Как да преодолеем ограниченията?
Избавяне от страховете
Страхът е базова човешка емоция и неговият основен механизъм е от изключително значение за оцеляването на всички живи същества. Страхът е оправдан в случаите, когато трябва да предпази живота и здравето на индивида, но не и в случаите, когато е породен от евентуално очаквани събития, които мислим или вярваме, че могат да настъпят. Статистиката сочи, че 90 % от стрховете, с които се сблъскваме, никога не се реализират. Можем да започнем да се избавяме от неприятните усещания, като първо направим списък на всичко, от което сме се страхували още преди година и отбележим колко от тези страхове са били основателни и колко от тях не.
Промяна на вярвания и убеждения
Едно от най-голямите препятствия за личностното развитие са негативните вярвания и убеждения, които човек има за себе си. Те се формират в детството в следствие на индивидуалния личен опит на човека. Всичко, което сме преживели, всичко, през което сме преминали, оказва влияние върху нашата реалност и начина, по който гледаме на себе си и на света. „Аз не съм достатъчно добър“, „никога няма да съм първа/и в нещо“, „аз не съм красив/а като другите“, „никой не се интересува от мен“, „светът е много несправедлив“, „постоянно допускам грешки“ са само част от възможните сценарии, в чиито капан човек може да попадне. Може би, когато сме били деца, някой ни е казал, че нищо няма да стане от нас, или в училище не сме били популярни и харесвани, а може би родителите ни са ни сравнявали с брат ни, който е бил отличник и капитан на отбора по водна топка, а ние сме били със среден успех и далеч от спорта. А може би първата ни любов ни е изоставила заради някой друг/а и това оставя у нас убеждението, че е опасно да обичаш, защото ще бъдеш изоставен. Най-важното, което трябва да знаем, е че дисфункционалните вярвания и убеждения са формирани много назад във времето на базата на наличния към момента опит и тяхното действие днес не е оправдано във всички случаи. Преработването става първо с установяване на конкретните дезадаптивни модели и след това с опровергаването им. Всеки един нов ден предполага натрупване на нов опит и създаване на нова възможност за промяна.